aus: Verbotenes Meer von Blaga Dimitrova

В началото бе Словото,
а в края – безсловесен?
Приемам смъртта,
както детето не я приема.
Забранено море!
За въображението
забраненото е
като вятър за огъня.
Словото е моето
открито море.
Хвърлям се в него
сама със слово в гърлото
като камък на шията.
Потъвам, потъвам –
запечатана бутилка,
за да изплувам в слово.

Думи, времекрушенци-думи,
мои сираци-думи,
стигнете до някакъв бряг
и тръгнете по стръмното
с подпухнали жени на раздавач.

Думи, сплетени в корабно въже,
завързани в примка на бесилка.
Думи, повтаряни и преповтаряни
напевно, както в училище за заекващи.
Думи, безчерупкови охлюви,
полазили по стената нагоре
към тавана, все към тавана.
Думи, набрани билки за болки,
думи, изкоренени дървета,
преметнати над въртопа
до другия ронещ се бряг.
Думи, ръкомахащи като глухонеми,
за да изразят МОРЕ-ВРЕМЕ-МЕНЕ.
Думи, написани с дъха ми по вода.

Забранено море,
в теб искам да проникна чрез словото
навътре, навътре до корена ти,
усукан от улегналост и от вълнение,
дълбоко, дълбоко до самото дъно,
за да извадя шепа небе.
Непримиримо море,
бъди ми пример
как да изхвърлям от себе си
тленното и нечистото.
Море, бъди ми
измерение.

Преглъщам соления горчилак на словото:
     СОЛ, СЪЛЗА, СИЛА, СЛОВО.
     Ако и словото ми забранят,
     ще приема смъртта,
     за да освободя словото
     за своето прераждане.


Im Anfang war das Wort,
und am Ende  – die Sprachlosigkeit?
Ich nehme den Tod an,
so wie ihn das Kind nicht annimmt.
Verbotenes Meer!
Für die Vorstellungskraft
ist es das Verbotene
wie Wind für das Feuer.
Das Wort ist mein
offenes Meer.
Ich werfe mich hinein
allein mit dem Wort in der Kehle
wie ein Stein um den Hals.
Ich versinke, versinke –
eine versiegelte Flasche,
um im Wort wieder aufzutauchen.

Worte, von der Zeit verbrauchte Worte,
meine Waisen-Worte,
erreichen irgendeine Küste
und nehmen den Anstieg
mit den geschwollenen Venen eines Briefträgers.

Worte, geflochten zu einem Schiffstau,
zu einem Galgenstrick geschlungen.
Worte, wiederholt und wiedergekäut
melodisch, wie in einer Schule für Stotterer.
Worte, Nacktschnecken
die die Wand nach oben kriechen
zur Decke, weiter zur Decke.
Worte, gepflückte Kräuter gegen Schmerzen,
Worte, entwurzelte Bäume,
über den Strudel geschlungen
zum anderen bröckelnden Ufer.
Worte, gestikulierend wie Taubstumme
um auszudrücken MEER-ZEIT-MICH.
Worte, mit meinem Atem ins Wasser geschrieben.

Verbotenes Meer,
in dich will ich mit dem Wort eindringen,
drinnen, ins Innere deiner Wurzel,
verdreht durch die Schwerkraft und durch die Strömung,
tief, tief zum Grund,
um eine Handvoll Himmel hervorzuholen.
Unversöhnliches Meer,
sei mein Vorbild
wie man das Vergängliche und Unreine
von sich abwirft.
Meer, sei mein
Maß.

Ich schlucke die salzige Bitterkeit des Worts:
     SALZ, TRÄNE, STÄRKE, WORT.
     Wenn sie mir auch das Wort verbieten,
     werde ich den Tod annehmen,
     um das Wort zu befreien
     für seine Wiedergeburt.

Aus dem Bulgarischen von Thomas Hübner

Blaga Dimitrova: Forbidden Sea – Забранено море, bi-lingual edition, transl. by Ludmilla G. Popova-Wightman and Elizabeth Anne Socolow, Ivy Press, Princeton, NJ, 2002

Blaga Dimitrova: Забранено море, Georgi Bakalov, Varna 1976

© Ivy Press, 2002
© Thomas Hübner and mytwostotinki.com, 2014-5. Unauthorized use and/or duplication of this material without expressed and written permission from this blog’s author and/or owner is strictly prohibited. Excerpts and links may be used, provided that full and clear credit is given to Thomas Hübner and mytwostotinki.com with appropriate and specific direction to the original content.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *