“Borges”, von Stefan Ivanov

борхес

1

той се страхувал
от две неща
от лабиринт
(къща без врати
в центъра на която
го очаква чудовище)
от огледала
(подозирал
че някога ще види отражението
на непознато лице
или още по-лошо
няма въобще да има лице)

възхищавал се
на свети августин
за метафоричната употреба
на християнски символи –
“христовият кръст
ни спаси
от кръглия лабиринт
на стоиците”

той не вярвал –

религията му била интересна

2

малко преди

да влезе в лабиринта
на вавилонската библиотека
да няма отражение в огледало

борхес помолил маргьорит юрсенар
да отиде в швейцарския апартамент
където някога живял
да му го опише

спестила му факта
че когато някой влиза
през входната врата
гигантско огледало
със златна рамка
сграбча посетителя
от глава до пети

3

малко преди да почине
на 14 юни 1986 в женева

борхес слуша как
медицинската сестра
му чете хайнрих фон офтердинген на новалис

чел я е
преди седемдесет
или седемстотин години
в същия град

когато отново отворил очи
не е имало огледало пред него
или банален лабиринт с чудовище

главният библиотекар
не си прави глупави шеги

———————————–

borges

1

er fürchtete sich
vor zwei dingen
vorm labyrinth
(einem haus ohne türen
in dessen mittelpunkt ihn
ein ungeheuer erwartet)
vorm spiegel
(er vermutete
dass er eines tages die reflexion
eines unbekannten gesichts
oder noch schlimmer
überhaupt keines gesichts sehen würde)

er bewunderte
den heiligen augustinus
für die metaphorische verwendung
christlicher symbole
“das christliche kreuz
rettet uns
vorm runden labyrinth
der stoiker”

er glaubte nicht –

seine religion war interessant

2

kurz bevor

er das labyrinth
der bibliothek von babel betrat
bevor es keine reflexion im spiegel mehr gab

bat borges marguerite yourcenar
in seine schweizer wohnung zu kommen
in der er einst lebte
und sie ihm zu beschreiben

sie ersparte ihm die tatsache
dass wenn jemand durch
die eingangstür trat
ein riesiger spiegel
mit goldrahmen
den besucher von kopf bis fuß
einfing

3

kurz bevor er starb
am 14. juni 1986 in genf

hörte borges zu
wie die krankenschwester ihm
heinrich von ofterdingen von novalis vorlas

er hatte es
vor siebzig
oder siebenhundert jahren
in derselben stadt gelesen

als er erneut die augen öffnete
befand sich kein spiegel und
kein banales labyrinth mit einem ungeheuer vor ihm

der große bibliothekar
machte keine dummen scherze

aus: Stefan Ivanov: Spisatsi, Siela, Sofia 2009

Übersetzung aus dem Bulgarischen von Thomas Hübner

#BulgarianLitMonth2016

© Stefan Ivanov, 2009
© Siela, 2009
© Thomas Hübner and mytwostotinki.com, 2014-6. Unauthorized use and/or duplication of this material without expressed and written permission from this blog’s author and/or owner is strictly prohibited. Excerpts and links may be used, provided that full and clear credit is given to Thomas Hübner and mytwostotinki.com with appropriate and specific direction to the original content.

2 thoughts on ““Borges”, von Stefan Ivanov

  1. Scott Bailey

    This is a good poem, a nice fictional Borges. I’m not sure what he means by the “labyrinth of the stoics”. Is that a Borges quote, or something the poet thought up? I like the third part quite a bit, it’s almost a dreamstate, Borges coming in and out of consciousness. And I’ve never thought of the infinite library as frightening before this. Danke fur die Ubersetzungen!

    Reply
    1. admin Post author

      Thank you for the comment, Scott! I intend to publish also in the future translations here; recently I was a bit busy with the first translation of a book, that’s why I was not so active on the blog in the last months. More on the translated book later.

      Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published.